петък, 14 октомври 2016 г.

Поверия и предания при естествените камъни

естествени камъниЕдва ли има други природни образувания, с които да са свързани толкова много поверия и предания, както със скъпоценните камъни. Още от най-древни времена човек е вярвал в своя щастлив камък, алхимиците са търсели камъка на мъдростта или еликсира на живота. На тези камъни са се приписвали какво ли не магически и чудотворни свойства, предавани от поколение на поколение, от едни народи на други. Така до нас са достигнали много поверия и предания, описани в папирусите, в старите свещени книги, в лапидарни дневници и дори в най-обикновени рецептурни справочници. От тях може да се получат сведения за това, как са живели и в какво са вярвали нашите прадеди, както и за техните най-често наивни представи за същността на живота и за устройството на света.

   В преобладаващата си част скъпоценните камъни са кристали. Думата кристал е гръцка и означава лед или планински кварц. Тя е останала още от времето, когато кварцът и ледът са били смятани за идентични по състав съединения, но замръзващи при различна температура - ледът пред очите ни, а кварцът - при особено силни студове. Плиний Стари пише: " Кварцът се образува в условията на големите студове, там, където най-силно замръзват зимните снегове. А че той е лед - това не подлежи на съмнение." Преданието достига и до следващите поколения, за да придобие в XVII век следния вид: "Доказано е,че кварцът е продукт от сублимацията на леда, а диамантът - от сублимацията на кварца. Установено е освен това, че ледът става кварц или опушен кварц след хиляди години, а кварцът се превръща в диамант след хиляда века."

   Арабите вярвали, че звездите са скъпоценни камъни, които са прикрепени към небесния свод, за да украсяват и осветяват тъмните нощи, а северноафриканските народи са ги смятали за свещени, тъй като във всеки от тях имало заключена светлина от небесния огън. Съществува и предание, разказвано от жителите на Урал, според което Стопанката на Медната планина живее в недрата на голяма планина, в дворци, изградени и облицовани със скъпоценни камъни. Римляните вярвали, че скъпоценните камъни растат в земята подобно на дърветата и затова може да бъдат по-узрели или по-зелени. Слабооцветеният рубин например те приемали за недостатъчно узрял в земните пластове.

   Загадъчни за хората оставали много от специфичните качества на скъпоценните камъни, поради което им приписвали най-необикновени и чудотворни свойства. Още в древността се е смятало например, че смарагдът, гранатът, халцедонът, планинският кристал, аквамаринът, ахатът, коралът и гагатът предпазват мореплавателите от буря и ги спасяват от гибел в океанската бездна. Смятало се е също така, че някои скъпоценни камъни са носители на нещастия (опал), а други - на щастие, но само през определени месеци на годината - топазът през ноември, гранатът през януари и т.н., че някои от тях предотвратяват градушки, спасяват хората от врагове, ранявания и земетресения, предпазват от болести, лоши очи (уроки) и изобщо от всякакви нещастия. Такива скъпоценни камъни покровители били зашивани по дрехи, хамути и седла, вграждани в къщи и оръжия, носели се като талисмани. Ето как Иван Грозни представил своята колекция от скъпоценни камъни пред английския посланик Горсей:
   "Погледнете например този чудесен корал и онзи тюркоаз, вземете ги в ръцете си; ето че те запазват природната яркост на своя цвят. Поставете ги сега върху моите ръце - аз съм болен от някаква болест и вижте как те ще угаснат. Това е предзнаменование, че аз скоро ще умра.
   Сега пък погледнете тези скъпоценни камъни. Ето например това е диамант - неговият силен блясък е по-ярък и по-ценен от блясъка на всички останали скъпоценни камъни. Аз обаче никога не съм го обичал, защото той укротява яростта и сладострастието и води до въздържане и целомъдрие. Дори и конят ми би умрял, ако го поставят в храната му. А ето тук е рубинът: той лекува сърцето, паметта и мозъка на човека."

   Широко разпространена през древността и по-късните епохи е била също така и вярата в лечебните свойства на много от скъпоценните камъни. "Лечебността" на последните се състояла не само в това те да бъдат докоснати с ръка или да бъдат носени в пръстени като талисмани, но и в почти постоянното им присъствие като съставки на предписваните по това време лекарства. Болните били заставяни да приемат скрити кристали от тях. И ако едни минерали в тези случаи били неутрални или по-безопасни, други водели до отравяне. Типичен е опитът да бъдат лекувани през Средновековието монасите от един манастир с помощта на скрити кристали от антимонит. Ефектът бил обратен - смъртността сред тях значително се увеличила. Оттук и името на минерала антимонит, което означава "срещу монаси".
   Известни са и други скъпоценни камъни, чиито имена са свързани с вяра в лечебните им свойства. Ето няколко примера: името на ябълковозеления жадеит идва от испански "пиедра да жиада" - бъбречен камък, и е свързано с факта, че в Калифорния индианците са го използвали при лекуването на бъбреци, а европейските лекари са препоръчвали да се носи в пояса при болка в кръста; нефрит - талисман срещу заболяване на бъбреците (от гр. "нефрос" - бъбрек); яспис от гр. "иаспис", което вероятно означава изцерявам, и т.н.

   Известни са предания и поверия, свързани и с групите различно оцветени скъпоценни камъни. Смятало се е например, че белите камъни предпазват очите, а така също и от небесен гръм, червените, наричани още камъните на кръвта, се препоръчвали при лекуването на рани. Черните камъни пък се приемали за сигурно средство срещу меланхолия, а в Индия се носели и като талисмани срещу урочасване. Съвсем друго предназначение според поверието имали зелените камъни - те се приемали за камъни на плодородието и плодовитостта. Смятало се е също така, че укрепват зрението и предпазват от зли духове. За виолетовите минерали пък се е вярвало, че предпазват децата от гърчове и засилват любовта и уважението между децата и родителите, а за жълтите, че помагат срещу жълтеница и болести на жлъчката.
   Съществувала е и определена символика при отделните скъпоценни камъни. Така например червеният рубин и идентичният му по цвят алмандин се смятали за символи на страстта, тюркоазът - на каприза, ахатът - на здравето и дълголетието, топазът и берилът - на дружбата, гранатът - на верността, хризопразът - на успеха, аметистът - на надеждата, правдивостта и постоянната преданост, а опалът - на непостоянството.